доскоро

Речник на българския език

доско̀ро наречие (тип 188) редактиране

Значение

нареч. До близък предшестващ момент, до неотдавна. Бяхме приятели доскоро.

Грешни изписвания (4)

  • доскору
  • дускоро
  • дускору
  • до скоро