док

Речник на българския език

док съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

до̀кът, до̀ка, мн. до̀кове, (два) до̀ка, м. Пристанищно съоръжение, което служи за построяване и/или ремонт на кораби.



до̀кът, до̀ка, само ед., м. Груб памучен плат за работно облекло.
прил. до̀чен, до̀чена, до̀чено, мн. до̀чени. Дочени панталони.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. док
непълен член до-ка
пълен член до-кът
мн.ч. до-ко-ве
членувано до-ко-ве-те
бройна форма до-ка
звателна форма