дистанция

Речник на българския език

диста̀нция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. диста̀нции, ж.
1. Разстояние между две неща. При движение всеки водач на превозно средство трябва да спазва необходимата дистанция.
2. Прен. Различие, несъответствие, липса на близост. Дистанция между деца и родители.
Спазвам дистанция. 1. — Осигурявам необходимото разстояние до друго превозно средство.
2. Не се сближавам с по-високопоставени или с подчинени ми лица; общувам официално.
Държа на дистанция. — Не позволявам на някого да се сближи с мен.
Държа се на дистанция. — Отнасям се официално с някого.

Грешни изписвания (11)

  • дестанцеа
  • дестанцеъ
  • дестанцея
  • дестанциа
  • дестанциъ
  • дестанция
  • дистанцеа
  • дистанцеъ
  • дистанцея
  • дистанциа
  • дистанциъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дис-тан-ция
членувано дис-тан-ци-я-та
мн.ч. дис-тан-ции
членувано дис-тан-ци-и-те
звателна форма