далечина

Речник на българския език

далечина̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Далечно място, далечно пространство. В далечината се издигаха планинските върхове.

Грешни изписвания (15)

  • далечена
  • далеченъ
  • далечинъ
  • даличена
  • даличенъ
  • даличина
  • даличинъ
  • дълечена
  • дълеченъ
  • дълечина
  • дълечинъ
  • дъличена
  • дъличенъ
  • дъличина
  • дъличинъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. да-ле-чи-на
членувано да-ле-чи-на-та
мн.ч. да-ле-чи-ни
членувано да-ле-чи-ни-те
звателна форма