дѝрник
—
съществително име, мъжки род
(тип 14)
Значение
мн. дѝрници, (два) дѝрника, м. Разг. Задна седалищна част на човешко тяло; задник.
• Станал съм с дирника си нагоре/напред. — Безпричинно съм сърдит, нямам настроение.
• Сядам си на дирника. 1. — Заемам се усилено с някаква работа.
2. Примирявам се с нещо, съгласявам се с нещо, което не ми харесва.
3. Преставам да върша лудории или неразумни постъпки; умирявам се.
• Станал съм с дирника си нагоре/напред. — Безпричинно съм сърдит, нямам настроение.
• Сядам си на дирника. 1. — Заемам се усилено с някаква работа.
2. Примирявам се с нещо, съгласявам се с нещо, което не ми харесва.
3. Преставам да върша лудории или неразумни постъпки; умирявам се.
Грешни изписвания (1)
- дирнек
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | дир-ник | |
|---|---|---|
| непълен член | дир-ни-ка | |
| пълен член | дир-ни-кът | |
| мн.ч. | дир-ни-ци | |
| членувано | дир-ни-ци-те | |
| бройна форма | дир-ни-ка | |
| звателна форма | — | |