диващина

Речник на българския език

дива̀щина съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. дива̀щини, ж.
1. Проява на дивак.
2. Глупава постъпка, безсмислица.

Грешни изписвания (15)

  • деваштена
  • деваштенъ
  • деваштина
  • деваштинъ
  • деващена
  • деващенъ
  • деващина
  • деващинъ
  • диваштена
  • диваштенъ
  • диваштина
  • диваштинъ
  • диващена
  • диващенъ
  • диващинъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ди-ва-щи-на
членувано ди-ва-щи-на-та
мн.ч. ди-ва-щи-ни
членувано ди-ва-щи-ни-те
звателна форма