десетник

Речник на българския език

десѐтник съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. десѐтници, м. ист. Ръководител на войскова, работна или организационна група от десет души.

Грешни изписвания (3)

  • десетнек
  • дисетнек
  • дисетник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. де-сет-ник
непълен член де-сет-ни-ка
пълен член де-сет-ни-кът
мн.ч. де-сет-ни-ци
членувано де-сет-ни-ци-те
бройна форма де-сет-ни-ка
звателна форма