десантчик

Речник на българския език

деса̀нтчик съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. деса̀нтчици, м. Войник, който участва в десант.

Грешни изписвания (3)

  • десантчек
  • дисантчек
  • дисантчик

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. де-сан-т-чик
непълен член де-сан-т-чи-ка
пълен член де-сан-т-чи-кът
мн.ч. де-сан-т-чи-ци
членувано де-сан-т-чи-ци-те
бройна форма де-сан-т-чи-ка
звателна форма