дѐлник
—
съществително име, мъжки род
(тип 14)
Значение
мн. дѐлници, (два) дѐлника, м. Ден, в който се работи.
прил. дѐлничен, дѐлнична, дѐлнично, мн. дѐлнични.
• В делник и в празник. — Постоянно.
• Не зная ни делник, ни празник. — Работя непрекъснато, без почивка.
прил. дѐлничен, дѐлнична, дѐлнично, мн. дѐлнични.
• В делник и в празник. — Постоянно.
• Не зная ни делник, ни празник. — Работя непрекъснато, без почивка.
Грешни изписвания (1)
- делнек
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | дел-ник | |
|---|---|---|
| непълен член | дел-ни-ка | |
| пълен член | дел-ни-кът | |
| мн.ч. | дел-ни-ци | |
| членувано | дел-ни-ци-те | |
| бройна форма | дел-ни-ка | |
| звателна форма | — | |