гяурин

Речник на българския език

гяу̀рин съществително име, мъжки род (тип 18) редактиране

Значение

мн. гяу̀ри, м. Гяур.

Грешни изписвания (3)

  • гъурен
  • гъурин
  • гяурен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гя-у-рин
непълен член гя-у-ри-на
пълен член гя-у-ри-нът
мн.ч. гя-у-ри
членувано гя-у-ри-те
бройна форма гя-у-ри
звателна форма гя-у-ри-но