гърленце

Речник на българския език

гърленце съществително име, среден род (тип 66) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гър-лен-це
членувано гър-лен-це-то
мн.ч. гър-лен-ца
членувано гър-лен-ца-та