графа

Речник на българския език

1. графа̀ — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. графѝ, ж. Колона на лист хартия, обозначена с две отвесни линии, обикн. за вписване на данни.

Грешни изписвания (3)

  • графъ
  • гръфа
  • гръфъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гра-фа
членувано гра-фа-та
мн.ч. гра-фи
членувано гра-фи-те
звателна форма —

2. графа — ед. ч. непълен член

графа е производна форма на граф (ед. ч. непълен член).

3. графа — бройна форма

графа е производна форма на граф (бройна форма).

4. графа — ед. ч. непълен член

графа е производна форма на граф (ед. ч. непълен член).

Връзки