граф

Речник на българския език

1. граф съществително име, мъжки род (тип 1a) редактиране

Значение

гра̀фът, гра̀фа, мн. гра̀фове, м. Наследствена благородническа титла, по-висока от барон, а също лице, което има тази титла.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. граф
непълен член гра-фа
пълен член гра-фът
мн.ч. гра-фо-ве
членувано гра-фо-ве-те
бройна форма гра-фо-ве
звателна форма гра-фе

2. граф съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

гра̀фът, гра̀фа, мн. гра̀фи, м. мат. Множество от точки (върхове), свързани помежду си с линии (ребра). Граф (математика) в Уикипедия.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. граф
непълен член гра-фа
пълен член гра-фът
мн.ч. гра-фи
членувано гра-фи-те
бройна форма гра-фа
звателна форма

3. Граф географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение