граматик

Речник на българския език

граматѝк съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. граматѝци, м.
1. ист. Образован човек, книжовник; изкусен в граматиката.
2. Лице, което професионално се занимава с граматика или съставя учебници по граматика.

Грешни изписвания (3)

  • грамътик
  • гръматик
  • гръмътик

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гра-ма-тик
непълен член гра-ма-ти-ка
пълен член гра-ма-ти-кът
мн.ч. гра-ма-ти-ци
членувано гра-ма-ти-ци-те
бройна форма гра-ма-ти-ка
звателна форма