гостенин

Речник на българския език

го̀стенин съществително име, мъжки род (тип 18) редактиране

Значение

мн. го̀сти, м. Разг. Гост.

Грешни изписвания (3)

  • гостенен
  • гостинен
  • гостинин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гос-те-нин
непълен член гос-те-ни-на
пълен член гос-те-ни-нът
мн.ч. гос-те-ни
членувано гос-те-ни-те
бройна форма гос-те-ни
звателна форма гос-те-ни-но