горянин

Речник на българския език

горя̀нин съществително име, мъжки род (тип 18) редактиране

Значение

мн. горя̀ни, м.
1. Диал. Планинец.
2. ист. Разг. Лице от въоръженото съпротивително движение срещу комунистическата власт през 50-те години на ХХ век.

Грешни изписвания (3)

  • горянен
  • гурянен
  • гурянин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. го-ря-нин
непълен член го-ря-ни-на
пълен член го-ря-ни-нът
мн.ч. го-ря-ни
членувано го-ря-ни-те
бройна форма го-ря-ни
звателна форма го-ря-ни-но