горнище

Речник на българския език

го̀рнище съществително име, среден род (тип 66) редактиране

Значение

мн. го̀рнища, ср.
1. Горна част на дреха, която се състои от две части.
2. Горно място.

Грешни изписвания (7)

  • горнеште
  • горнешти
  • горнеще
  • горнещи
  • горниште
  • горништи
  • горнищи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гор-ни-ще
членувано гор-ни-ще-то
мн.ч. гор-ни-ща
членувано гор-ни-ща-та