горе

нареч.
1. На високо, на по-високо място. Горе, на върха.
2. На по-високо място в служебната йерархия. Ще отида и по-горе, да знаете!
3. Само в сравнителна степен: по-горе. Преди това, в предходния текст. Както казах по-горе.
4. Само в сравнителна степен: по-горе. По-добре, с по-добри качества. С какво стояха по-горе от него освен с богатствата си?

---

-до̀лу нареч. Разг. Приблизително, почти, около. – Готов ли си за изпита? — Горе-долу.