долу

нареч.
1. На по-ниско място, под друго място. Книгата е долу, на последния ред. Долу в полето. Долу на първа страница.
2. По-нататък, в следващите думи. Ще видите по-долу за какво става въпрос.
3. Сред народа, сред обикновените хора. Малко от тях идват долу, при хората, да поговорят.
4. Разг. Само в сравнителна степен. С по-ниско, по-лошо качество. Той не е по-долу от приятеля си.
5. междум. За изразяване на силно недоволство, неодобрение, на желание да се премахне нещо или да се отнеме властта от някого. Долу фарисеите! Долу Цанков! • Горе-долу. Разг.
1. Приблизително. Оплетох горе-долу половината.
2. Някак си. Ремонтирах колата горе-долу.
3. За здравословно и др. състояние — по-скоро добре, отколкото зле, средно.
• Не падам по-долу (от някого). — Разг. Не отстъпвам по качества на някой друг.