вътък

Речник на българския език

въ̀тък съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

м., само ед. Нишки, които при тъкане се преплитат с основата.

Грешни изписвания (1)

  • вътак

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. въ-тък
непълен член въ-тъ-ка
пълен член въ-тъ-кът
мн.ч. въ-тъ-ци
членувано въ-тъ-ци-те
бройна форма въ-тъ-ка
звателна форма