въплътен

Речник на българския език

1. въплътѐн прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • ваплатен
  • ваплътен
  • въплатен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. въп-лъ-тен
непълен член въп-лъ-те-ния
пълен член въп-лъ-те-ни-ят
ж. р. въп-лъ-те-на
членувано въп-лъ-те-на-та
ср. р. въп-лъ-те-но
членувано въп-лъ-те-но-то
мн. ч. въп-лъ-те-ни
членувано въп-лъ-те-ни-те

2. въплътен — мин. страд. прич. м. р.

въплътен е производна форма на въплътя (мин. страд. прич. м. р.).