въплътеният

Речник на българския език

1. въплътеният — м. р. пълен член

въплътеният е производна форма на въплътен (м. р. пълен член).

2. въплътеният — мин. страд. прич. м. р. пълен член

въплътеният е производна форма на въплътя (мин. страд. прич. м. р. пълен член).