въздух

Речник на българския език

въ̀здух съществително име, мъжки род (тип 40a) редактиране

Значение

м., само ед.
1. Газообразното вещество, което съставя атмосферата на Земята. Свеж въздух. Планински въздух. Въздухът е мръсен. Не ми достига въздух.
2. Свободното пространство над повърхността. Плува във въздуха. Носят се из въздуха.
прил. възду̀шен, възду̀шна, възду̀шно, мн. възду̀шни. Въздушно налягане. Въздушен транспорт. Въздушно нападение. Въздушна целувка.
На въздух. — Навън, на открито.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • въздох

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. въз-дух
непълен член въз-ду-ха
пълен член въз-ду-хът
мн.ч.
членувано
бройна форма
звателна форма