възвишенийце

Речник на българския език

възвишенийце съществително име, среден род (тип 66) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. въз-ви-ше-ний-це
членувано въз-ви-ше-ний-це-то
мн.ч. въз-ви-ше-ний-ца
членувано въз-ви-ше-ний-ца-та