вуйчо

Речник на българския език

ву̀йчо съществително име, мъжки род (тип 40) редактиране

Значение

мн. ву̀йчовци, м. Брат на майката по отношение на децата ѝ.
прил. ву̀йчов, ву̀йчова, ву̀йчово, мн. ву̀йчови.
Вуйчо владика.Разг. Влиятелна личност роднина, на чието покровителство може да се разчита. Като си нямам вуйчо владика, няма да ме вземат.

Грешни изписвания (1)

  • вуйчу

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. вуй-чо
непълен член вуй-чо-то
пълен член вуй-чо-то
мн.ч. вуй-чов-ци
членувано вуй-чов-ци-те
бройна форма вуй-чов-ци
звателна форма вуй-чо