вретище

Речник на българския език

вретище съществително име, среден род (тип 66) редактиране

Значение

голяма торба, чувал

Грешни изписвания (1)

  • вретиште

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. вре-ти-ще
членувано вре-ти-ще-то
мн.ч. вре-ти-ща
членувано вре-ти-ща-та