временце

Речник на българския език

временце съществително име, среден род (тип 66) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. вре-мен-це
членувано вре-мен-це-то
мн.ч. вре-мен-ца
членувано вре-мен-ца-та