врана

Речник на българския език

1. вра̀на — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. вра̀ни, ж. Непрелетна креслива птица с черни и сиви пера.

Грешни изписвания (1)

  • вранъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. вра-на
членувано вра-на-та
мн.ч. вра-ни
членувано вра-ни-те
звателна форма —

2. врана — ж. р.

врана е производна форма на вран (ж. р.).

Връзки