вран

Речник на българския език

вран прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

вра̀на, вра̀но, мн. вра̀ни, прил. За животно — който има много черен, лъскав косъм. Вран кон.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. вран
непълен член вра-ния
пълен член вра-ни-ят
ж. р. вра-на
членувано вра-на-та
ср. р. вра-но
членувано вра-но-то
мн. ч. вра-ни
членувано вра-ни-те