вран

Речник на българския език

вран — прилагателно име (тип 76)

Значение

вра̀на, вра̀но, мн. вра̀ни, прил. За животно — който има много черен, лъскав косъм. Вран кон.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч.	м. р.		вран
		непълен член	вра-ния
		пълен член	вра-ни-ят
	ж. р.		вра-на
	ж. р.	членувано	вра-на-та
	ср. р.		вра-но
	ср. р.	членувано	вра-но-то
мн. ч.			вра-ни
мн. ч.		членувано	вра-ни-те

Връзки

Вход