водопой

Речник на българския език

водопо̀й — съществително име, мъжки род (тип 32) редактиране

Значение

водопо̀ят, водопо̀я, мн. водопо̀и, (два) водопо̀я, м.
1. Само ед. Поене с вода на добитък. Водя ги на водопой. Време за водопой.
2. Място, където животните се поят с вода.

Грешни изписвания (3)

  • водупой
  • вудопой
  • вудупой

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. во-до-пой
непълен член во-до-поя
пълен член во-до-по-ят
мн.ч. во-до-пои
членувано во-до-по-и-те
бройна форма во-до-поя
звателна форма —

Връзки