вместилище

Речник на българския език

вместѝлище съществително име, среден род (тип 66) редактиране

Значение

мн. вместѝлища, ср. Място, съд, резервоар за вместване, разполагане на нещо. Главно вместилище.

Грешни изписвания (15)

  • вместилеште
  • вместилешти
  • вместилеще
  • вместилещи
  • вместилиште
  • вместилишти
  • вместилищи
  • вмистилеште
  • вмистилешти
  • вмистилеще
  • вмистилещи
  • вмистилиште
  • вмистилишти
  • вмистилище
  • вмистилищи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. вмес-ти-ли-ще
членувано вмес-ти-ли-ще-то
мн.ч. вмес-ти-ли-ща
членувано вмес-ти-ли-ща-та