вето

вѐто — съществително име, среден род (тип 54)

Значение

ср., само ед. Забрана, спиране на решение, закон, постановление от институция, която има това право. Право на вето. Налагам вето. Упражнявам вето. Отлагателно вето.

Синоними

запрещение, несъгласие, забрана

Грешни изписвания (1)

вету

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч.		ве-то
ед.ч.	членувано	ве-то-то
мн.ч.		ве-та
мн.ч.	членувано	ве-та-та

Връзки