великан

Речник на българския език

1. велика̀н съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. велика̀ни, м.
1. Човек с огромен ръст; гигант.
2. Човек с изключителни постижения в своята област; титан. Великани на мисълта.
прил. велика̀нски, велика̀нска, велика̀нско, мн. велика̀нски.

Грешни изписвания (3)

  • велекан
  • вилекан
  • виликан

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ве-ли-кан
непълен член ве-ли-ка-на
пълен член ве-ли-ка-нът
мн.ч. ве-ли-ка-ни
членувано ве-ли-ка-ни-те
бройна форма ве-ли-ка-ни
звателна форма ве-ли-ка-не

2. Велика̀н географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • Велекан
  • Вилекан
  • Виликан