бъдник

Речник на българския език

бъ̀дник съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. бъ̀дници, (два) бъ̀дника, м.
1. Пън, който се слага да гори в огнището на Бъдни вечер.
2. Диал. Обредна пита или баница с пара, които се правят за Бъдни вечер.

Грешни изписвания (1)

  • бъднек

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бъд-ник
непълен член бъд-ни-ка
пълен член бъд-ни-кът
мн.ч. бъд-ни-ци
членувано бъд-ни-ци-те
бройна форма бъд-ни-ка
звателна форма