бушувам

Речник на българския език

бушу̀вам непреходен глагол от несвършен вид (тип 186ii) редактиране

Значение

бушу̀ваш, несв. Проявявам се с голяма сила. Морето бушува. Вятърът бушува. В душата ми бушува ярост.

Грешни изписвания (3)

  • бошувам
  • бошувъм
  • бушувъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице бу-шу-вам бу-шу-ва-ме
2 лице бу-шу-ваш бу-шу-ва-те
3 лице бу-шу-ва бу-шу-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице бу-шу-вах бу-шу-вах-ме
2 лице бу-шу-ва бу-шу-вах-те
3 лице бу-шу-ва бу-шу-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице бу-шу-вах бу-шу-вах-ме
2 лице бу-шу-ва-ше бу-шу-вах-те
3 лице бу-шу-ва-ше бу-шу-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бушувал съм бушувала съм бушувало съм бушували сме
2 лице бушувал си бушувала си бушувало си бушували сте
3 лице бушувал е бушувала е бушувало е бушували са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях бушувал бях бушувала бях бушувало бяхме бушували
2 лице беше бушувал беше бушувала беше бушувало бяхте бушували
3 лице беше бушувал беше бушувала беше бушувало бяха бушували
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще бушувам ще бушуваме
2 лице ще бушуваш ще бушувате
3 лице ще бушува ще бушуват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм бушувал ще съм бушувала ще съм бушувало ще сме бушували
2 лице ще си бушувал ще си бушувала ще си бушувало ще сте бушували
3 лице ще е бушувал ще е бушувала ще е бушувало ще са бушували
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да бушувам щяхме да бушуваме
2 лице щеше да бушуваш щяхте да бушувате
3 лице щеше да бушува щяха да бушуват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм бушувал щях да съм бушувала щях да съм бушувало щяхме да сме бушували
2 лице щеше да си бушувал щеше да си бушувала щеше да си бушувало щяхте да сте бушували
3 лице щеше да е бушувал щеше да е бушувала щеше да е бушувало щяха да са бушували
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бушувал съм бушувала съм бушувало съм бушували сме
2 лице бушувал си бушувала си бушувало си бушували сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бушувал съм бушувала съм бушувало съм бушували сме
2 лице бушувал си бушувала си бушувало си бушували сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм бушувал била съм бушувала било съм бушувало били сме бушували
2 лице бил си бушувал била си бушувала било си бушувало били сте бушували
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да бушувам щяла съм да бушувам щяло съм да бушувам щели сме да бушуваме
2 лице щял си да бушуваш щяла си да бушуваш щяло си да бушуваш щели сте да бушувате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм бушувал щяла съм да съм бушувала щяло съм да съм бушувало щели сме да сме бушували
2 лице щял си да си бушувал щяла си да си бушувала щяло си да си бушувало щели сте да сте бушували
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих бушувал бих бушувала бих бушувало бихме бушували
2 лице би бушувал би бушувала би бушувало бихте бушували
3 лице би бушувал би бушувала би бушувало биха бушували
Повелително наклонение
единствено число множествено число
бу-шу-вай бу-шу-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род бу-шу-вал
непълен член бу-шу-ва-лия
пълен член бу-шу-ва-ли-ят
женски род бу-шу-ва-ла
членувано бу-шу-ва-ла-та
среден род бу-шу-ва-ло
членувано бу-шу-ва-ло-то
множествено число бу-шу-ва-ли
членувано бу-шу-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род бу-шу-вал
женски род бу-шу-ва-ла
среден род бу-шу-ва-ло
множествено число бу-шу-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род бу-шу-ващ
непълен член бу-шу-ва-щия
пълен член бу-шу-ва-щи-ят
женски род бу-шу-ва-ща
членувано бу-шу-ва-ща-та
среден род бу-шу-ва-що
членувано бу-шу-ва-що-то
множествено число бу-шу-ва-щи
членувано бу-шу-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

бу-шу-вай-ки