бушуваха

Речник на българския език

1. бушуваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

бушуваха е производна форма на бушувам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. бушуваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

бушуваха е производна форма на бушувам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).