буренце

Речник на българския език

буренце съществително име, среден род (тип 66) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бу-рен-це
членувано бу-рен-це-то
мн.ч. бу-рен-ца
членувано бу-рен-ца-та