бунище

Речник на българския език

бунѝще съществително име, среден род (тип 66) редактиране

Значение

мн. бунѝща, ср. Място, където се изхвърлят тор, смет и други боклуци.

Грешни изписвания (7)

  • бониште
  • боништи
  • бонище
  • бонищи
  • буниште
  • буништи
  • бунищи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бу-ни-ще
членувано бу-ни-ще-то
мн.ч. бу-ни-ща
членувано бу-ни-ща-та