бунгалце

Речник на българския език

бунгалце съществително име, среден род (тип 66) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бун-гал-це
членувано бун-гал-це-то
мн.ч. бун-гал-ца
членувано бун-гал-ца-та