бунак

Речник на българския език

буна̀к — съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. буна̀ци, м. Разг. Грубо. Тъп, малоумен, ограничен човек; глупак.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • бонак

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бу-нак
непълен член бу-на-ка
пълен член бу-на-кът
мн.ч. бу-на-ци
членувано бу-на-ци-те
бройна форма бу-на-ка
звателна форма —

Връзки