буик

Речник на българския език

буик съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бу-ик
непълен член бу-и-ка
пълен член бу-и-кът
мн.ч. бу-и-ци
членувано бу-и-ци-те
бройна форма бу-и-ка
звателна форма