будѝлник — съществително име, мъжки род (тип 14)
Значение
мн. будѝлници, (два) будѝлника, м. Часовник със звънец, който звъни в желания за събуждане час.
Грешни изписвания (3)
- бодилнек
- бодилник
- будилнек
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
ед.ч. | бу-дил-ник | |
---|---|---|
непълен член | бу-дил-ни-ка | |
пълен член | бу-дил-ни-кът | |
мн.ч. | бу-дил-ни-ци | |
членувано | бу-дил-ни-ци-те | |
бройна форма | бу-дил-ни-ка | |
звателна форма | — |