будилник

Речник на българския език

будѝлник съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. будѝлници, (два) будѝлника, м. Часовник със звънец, който звъни в желания за събуждане час.

Грешни изписвания (3)

  • бодилнек
  • бодилник
  • будилнек

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бу-дил-ник
непълен член бу-дил-ни-ка
пълен член бу-дил-ни-кът
мн.ч. бу-дил-ни-ци
членувано бу-дил-ни-ци-те
бройна форма бу-дил-ни-ка
звателна форма