бубарник

Речник на българския език

буба̀рник съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. буба̀рници, (два) буба̀рника, м. Помещение, в което се отглеждат буби.

Грешни изписвания (3)

  • бобарнек
  • бобарник
  • бубарнек

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бу-бар-ник
непълен член бу-бар-ни-ка
пълен член бу-бар-ни-кът
мн.ч. бу-бар-ни-ци
членувано бу-бар-ни-ци-те
бройна форма бу-бар-ни-ка
звателна форма