босилек

Речник на българския език

босѝлек съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

м., само ед. Едногодишно ароматно градинско растение с дребни листа и ситни бели цветове, което се употребява в някои обреди.
прил. босѝлков, босѝлкова, босѝлково, мн. босѝлкови.

Грешни изписвания (3)

  • босилик
  • бусилек
  • бусилик

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бо-си-лек
непълен член бо-си-ле-ка
пълен член бо-си-ле-кът
мн.ч. бо-си-ле-ци
членувано бо-си-ле-ци-те
бройна форма бо-си-ле-ка
звателна форма