бозайник

Речник на българския език

боза̀йник съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. боза̀йници, (два) боза̀йника, м.
1. Само мн. Спец. Гръбначни животни, които раждат малките си и ги кърмят с мляко.
2. Всяко отделно животно от тези животни.

Грешни изписвания (3)

  • бозайнек
  • бузайнек
  • бузайник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бо-зай-ник
непълен член бо-зай-ни-ка
пълен член бо-зай-ни-кът
мн.ч. бо-зай-ни-ци
членувано бо-зай-ни-ци-те
бройна форма бо-зай-ни-ка
звателна форма