близначе

Речник на българския език

близна̀че съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • блезначе
  • блезначи
  • близначи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. близ-на-че
членувано близ-на-че-то
мн.ч. близ-на-че-та
членувано близ-на-че-та-та