близнак

Речник на българския език

1. близна̀к съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. близна̀ци, м.
1. Всяко от две или повече деца, родени от една майка едновременно. Тя роди близнаци. Те са близнаци. Имам брат близнак.
2. Само мн. Зодиакално съзвездие (м. май — юни).
същ. умал. близна̀че, мн. близна̀чета, ср.

Грешни изписвания (1)

  • блезнак

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. близ-нак
непълен член близ-на-ка
пълен член близ-на-кът
мн.ч. близ-на-ци
членувано близ-на-ци-те
бройна форма близ-на-ци
звателна форма близ-на-ко

2. Близна̀к географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • Блезнак