благоухаещ

Речник на българския език

1. благоуха̀ещ прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • благоохаещ
  • благоохаищ
  • благоухаищ
  • благуохаещ
  • благуохаищ
  • благуухаещ
  • благуухаищ
  • блъгоохаещ
  • блъгоохаищ
  • блъгоухаещ
  • блъгоухаищ
  • блъгуохаещ
  • блъгуохаищ
  • блъгуухаещ
  • блъгуухаищ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. бла-го-у-ха-ещ
непълен член бла-го-у-ха-е-щия
пълен член бла-го-у-ха-е-щи-ят
ж. р. бла-го-у-ха-е-ща
членувано бла-го-у-ха-е-ща-та
ср. р. бла-го-у-ха-е-що
членувано бла-го-у-ха-е-що-то
мн. ч. бла-го-у-ха-е-щи
членувано бла-го-у-ха-е-щи-те

2. благоухаещ — сег. деят. прич. м. р.

благоухаещ е производна форма на благоухая (сег. деят. прич. м. р.).