благоухаещият

Речник на българския език

1. благоухаещият — м. р. пълен член

благоухаещият е производна форма на благоухаещ (м. р. пълен член).

2. благоухаещият — сег. деят. прич. м. р. пълен член

благоухаещият е производна форма на благоухая (сег. деят. прич. м. р. пълен член).