билюк

Речник на българския език

билю̀к — съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. билю̀ци, (два) билю̀ка, м.
1. Остар. Стадо. Билюк говеда.
2. ист. Във феодална Турция — военна част от стотина войници.
3. Диал. Множество, голям брой. Един билюк деца.

Грешни изписвания (1)

  • белюк

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. би-люк
непълен член би-лю-ка
пълен член би-лю-кът
мн.ч. би-лю-ци
членувано би-лю-ци-те
бройна форма би-лю-ка
звателна форма —

Връзки